Какво се крие зад двете букви в заглавието ли? Ами може би най-големият революционер в световното кино. В много отношения той е и най-големият джебчия в световното кино - но знаете, че "чираците подражават, а майсторите крадат". А ето и кратко и крайно непрофесионално резюме на първия му филм.

ГЛУТНИЦА КУЧЕТА (1992)

Един обир. Едно ченге. Един умник. Един приятел. Един психопат. Мадона, каквато никога не сте я виждали. Всичко това прави глутница кучета.

Куентин Тарантино прави смазващ дебют с този филм. Разполагащ само с гол сценарий, неизвестният тогава писател (!!!) получава откази от доста големи режисьори и решава да направи "кучетата" сам. Резултатът остава в историята.

Харви Кайтел, Тим Рот, Майкъл Медсън, Крис Пен (R. I. P.), Стив Бушеми правят ролите на живота си. Саундтракът е може би един от най-подходящите и изпипаните въобще. Крайно необичайна композиция на един крайно стереотипен сюжет. Ражда се един нов жанр, който се отличава с черните костюми, димящите пистолети, течащата като из реки кръв и мръсния език. А действието се развива почти и само на едно място. Нискобюджетен, нискобюджетен - ама златен.

Над всичко се откроява перфектният диалог - запазена марка на Тарантино.

И колкото и критиците да не препоръчват филма за жени, деца и прочие невинни създания, Авторът държи да спомене, че това е едно от задължителните за всички киномани произведения.

(Бележка: Думата "f*ck" може да се чуе точно 272 пъти във филма)